Животът

Животът е като фуния.Раждаш се и целият свят е твой.С всеки отминал ден устата на фунията се затваря ,както и човешката  ти уста също.Колкото по вече се стеснява отворът на фунията,толкова, от много разговорлив ставаш все по мълчалив.И в една опраделена възраст разбираш с ужас ,че фунията дотолкова много се е стеснила че си останал съвсем сам и не ти се говори с никого.Светът горе си  е пак широк и необхватен,а ти висиш в долния край на фунията, над дупката, в която всеки миг можеш да пропаднеш.И само еднствено любопитството като светъл лъч те държи с Горния свят и те кара да се интересуваш какво предстои още да става...