ПРОЛЕТНА ДЪГА

Земни пътища – птичи полети

пролетно нежни цветя.

Като дъга са опънати щорите –

слънчеви струи в дъжда.

ЕСЕН

Затихва уличният шум, до късно

дъждът подскача в тъмното и мокри,

ала нощта е врачка, непрекъснато

прехвърля бобени зърна на покрива...

ПТИЦИ

Зима е. Виси небето.

Подобно тъжна новина

снегът в очите остро свети

посред безкрайна тишина...

РАЗЧИТАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

ВЯТЪРЪТ Е СКИТНИК, А ТРЕВАТА

Е СЪБРАЛА ХИЛЯДИ СПОМЕНИ ...

ОГЛЕДАЛЕН СПОМЕН

ПРИПОМНЯ СИ РЕКАТА КАК БЕ ИЗВОРЧЕ,

КОЕТО С УСТРЕМ СЕ СПУСКАШЕ ОТ ПЛАНИНАТА

ДОКОСВАШЕ ЗЕЛЕНИТЕ ТРЕВИ НА КРОТКОТО ПОЛЕ

И ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА СЕ РАЗСТИЛА В РАВНИНАТА...

СЕГА РЕКАТА, Е САМО СПОМЕН, НАДВЕСЕН

ТЪЖНО НАД КОРИТОТО ПРЕСЪХНАЛО...

ЕСЕННА МУЗИКА

ПРОЩАВАТ СЕ ЛИСТАТА С КЛОНИТЕ, С ДЪРВОТО,

ЧЕ БЯХА ТЕ НАЙ ФИНИЯ МУ ИНСТРУМЕНТ,

ЗАДУХАШЕ ЛИ ВЯТЪРЪТ СВИРЕП, СИМФОНИЯ

ЗА МИГ СЪЗДАВАХА ОТ ГРУБИТЕ МУ ТРЕЛИ...

ТРОХИ

ТРОХИ СА ЗВЕЗДИТЕ,

ПРОБЛЯСКВА,

СЛЪНЦЕТО,

ПТИЦА ЗЛАТОПЕРА

И НЕБЕСНАТА ЧИНИЯ

ОПУСТЯВА.

БЕЛЕЯТ

В СУХОТО КОРИТО НА РЕКАТА,

КАТО РИБЕНИ КОСТИ, БЕЛЕЯТ

ИЗЛЪСКАНИ ОТ ВОДАТА

КАМЪНИ...

ТРОШИЦИ

ТРОШИМ СЕ БЕЗЛИЧНО,

ОТ ХЛЯБА НА ДЕНЯ,

А МОЖЕ БИ,

ЩЕ НИ ЗАБЕЛЕЖИ

ПОНЕ ЕДНА ПТИЦА.

ОБЛАКЪТ

В ГРАДИНАТА НА НАДЕЖДИТЕ

ЦЪФТЯТ РОЗОВИ ЦВЕТЯ,

ИДВА КАЛЕН ОБЛАК

И ГИ УНИЩОЖАВА...

ЕСЕННО МЕЧТАНИЕ

УПОИТЕЛНА ЕСЕН. ДЪЖД РЪМИ,

ЛИСТАТА ПЪСТРЕЯТ ПО АЛЕЯТА...

С МЕЧТАТЕЛЕН ПОГЛЕД ВЪРВИШ

А МИСЛИТЕ ТИ В НЕБЕТО СЕ РЕЯТ...

РАЗДАВАШ СЕ

БЛЕДНЕЕ ВЧЕРАШНИЯ ДЕН

В МИСЛИТЕ ТИ,

А УТРЕШНИЯТ ПРОСВЕТВА

В РОЗОВО,

РАЗДАВАШ СЕ ДО КРАЙ,

И БЕЗВЪЗВРАТНО

ПОТЪВАШ В

ЗАЛЕЗА...

ЩАСТЛИВИ

ПОВДИГА СМЕЛО, СТРЪКЧЕТО ГЛАВА

А ЗЕЛЕНОТО МУ ВРЪХЧЕ ПРОБИВА ПРЪСТТА,

СЛЪНЦЕТО ГО ГЛЕДА НАСМЕШЛИВО,

ЗАЩОТО ЩЕ БЪДАТ ДЪЛГО, ЗАЕДНО ЩАСТЛИВИ.

ОКЕАН ОТ БУКВИ

ПИШЕШ ИМЕТО СИ

НА ПЯСЪКА,

ПОШУШВАШ ГО НА

ВЯТЪРА,

А ДОЧУВАШ

И ВИЖДАШ

САМО ОКЕАН

ОТ БУКВИ...

ЗВЕЗДНА КАРТИНА

НЕБЕТО Е ВЪЛВУВАЩО СЕ МОРЕ,

ЛУНАТА Е ЛОДКА, А ЗВЕЗДИТЕ, РИБИ

ПОГЛЕДЪТ МИ КАТО ВЯТЪР ПРЕМИНАВА

ПРЕЗ КАРТИНКАТА И МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВ…

ДЪРВО ПОСРЕД ХЪЛМА

ДЪРВОТО Е БЯГАЛО КЪМ БИЛОТО НА ХЪЛМА,
НО СЕ Е ПОСПРЯЛО ДА СИ ПОЧИНЕ,
А ОВЦЕТЕ СА СЕ СВИЛИ ПОД КЛОНИТЕ МУ

КАТО ДЕЦА

ПОТОЦИТЕ ОТ ПЛАНИНАТА СА КАТО ДЕЦА,
КОИТО СЕ ПРОВИРАТ ПРЕЗ СКАЛИТЕ, ИГРАЯТ СИ...
И СЕ СЪБИРАТ ДОЛУ, В РАВНИНАТА,
ПРИ МАЙКА СИ, РЕКАТА ...

БРЕГЪТ

ВЪЛНА, ВЪЛНАТА ГОНИ,
БРЕГЪТ БЕЗМЪЛВЕН
ГИ СЛЕДИ

СУТРИН

ВГЛЕЖДА СЕ В НЕБЕТО
ЕЗЕРОТО  КРОТКО,
ТРЕПВА В ТИШИНАТА
КАПЧИЦА РОСА ...

СРАВНЕНИЯ

1. НЕБЕТО Е ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА БОГ

2. ХОРИЗОНТЪТ Е СТОБОРЪТ, КОЙТО МЕЧТАТЕЛИТЕ ПРЕСКАЧАТ, А ЗА МАТЕРИАЛНИТЕ ХОРА Е ГРАНИЦАТА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ .

3. ВЪРХОВЕТЕ СА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ , КОИТО НАДНИЧАТ ЗАД ХОРИЗОНТА.

4. ГОРИТЕ СА ДЪРЖАВИТЕ С НАРОДИТЕ СИ.

5. САМОТНИТЕ ДЪРВЕТА СА ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ В ИСТОРИЯТА .

6. СЕЛИЩАТА СА ГРУПИ ПО ИНТЕРЕСИ, А ПЪТИЩАТА, ТЕХНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ОБЩУВАНЕ ...

7. ЦВЕТЯТА СА РАЗНОЦВЕТНИТЕТЕ МЕЧТИ И МИСЛИ ...