ЗВЕЗДЕН КОН

На Космоса писмото с почерк непознат

ти дълго сричаш в нощите си живи,

но азбуката неизвестна затруднява

разчитането и очите ти заспиват...

УЛИЦА

Застлаха я с чакъл, с бетон я обуздаха,

изправиха я сръчно и завоите и регулираха,

заглади и последния човешки отпечатък

на валяка бездушната лавина.

МОРЕ И БРЯГ

Една далечна песен

и вкус на морски залез,

в прогизналата есен

брегът вълните гали.

ГАРА

Върти се времето, върти се

И релсите се разминават,

И разписанията ме увличат –

семафорите все зелено дават.

СТРАХ

От хиляди стъпки тежи тротоара

с хиляди мисли денят е поел

посоката толкова стара по

древната мъдра окриляща цел

НЕСПОКОЙСТВИЕ

А мислите ми са като пътеки,

потеглят, спират и отново тръгват,

ту сложни, ту пък много леки

или пък се завъртат в окръжност...

ОТКРОВЕНИЕ

E. Hopper, "The Long Leg" (1935)

И тръгнах да се боря с хитреците,

които знаеха за вятъра

и за посоката, която има –

кога и как да приберат платната.

ГОЛЕМИ ХОРА

E. Hopper, "Sunlight on Brownstones" (1956)

Трябва да бъдем големи,

ГОЛЕМИ като деня,

в който новото време

за мен и за теб изгря...

ВРЪХ

Такава е съдбата ти да търсиш

в очите светлина, в ръцете сила

и днешната си работа завършил

с мисълта за нова да заспивам.

ПРИВЕЧЕР

Като приятна умора бавно над нас

се разлива вечерния здрач.

По земята капят листа.

Тихо е. Тихо по здрач.

ПАМЕТТА НА ДУШАТА

Отминали срещи. Забравени думи.

Небето само е вечно.

Китара заглъхва с откъснати струни -

Душата човешка...

ОТГОВОР

Alphonse Mucha, "The Poetry" (1893)

Една незнайна луда сила,

ме кара да живея.

Какво душата ми е скрила

нима е силата ми в нея...

Че още мога да мечтая,

да страдам, да живея честно.

ДА НАСЛЕДИШ МЕЧТАТА

Ти искаш твоите деца

да те надминат в живота

и туй което ти не си успял

да стигнат те с упорство яко.

ЛИЦЕ

Ти свойте дни не уважаваш

изгуби ги без цел.

Погледай – те си отмъщават

и те оставят без лице...

Какво, че тъй самодоволстваш,

ти всъщност само в себе си

си видим...

СТРЕЛКИ НА ВРЕМЕТО

С ножицата си вечна стрелките

твоите вени все по-надълбоко режат

и ти чувстваш как отлиташ

от този свят без капка надежда...

А как би искал крила да направиш

от стрелките и да полетиш...

Не към Вечното, а към мечтата си...

КАМБАНЕН ЗВЪН

Към миналото се завръщай често,

а в делника си – с буден дух

пробуждай спящите за действия.

Бъди като камбанен звън...

С душа за всички...

БУЧКА ЗАХАР В ЧАША ЧАЙ

Стопи се с времето и тоя ден

подобно бучка захар в чашата с чай.

И кой ли по вкуса му съди – за времето ни земно...

ПОТОМЦИ

Като растения сме устремени все нагоре

ала магнитите на делничните грижи

все по-силно с годините ни спират

и в земята бавно тънем като корени

непознали на свойте потомци радостта...

ИГРА С ОГЪНЯ

Като деца ний свойта сила мерим.

Играем си на войнствени игри.

Природата от нас кибрита крие...

Но нашите ръце към него се протягат...

БРОЕНИЦАТА НА ВРЕМЕТО

Ний броеницата на времето прехвърляме

с ритъма на своите сърца.

А някъде отвъд – в нас

безстрастен съдник отброява

зърната и посоката...