Показват се публикациите с етикет ТИ ЖИТЕЛЮ НА КОСМОСА. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ТИ ЖИТЕЛЮ НА КОСМОСА. Показване на всички публикации

18.1.19

ПОГЛЕД КЪМ ЗЕМЯТА

И какво огромно е небето,
а земята чудно малка,
а човекът еднодневка –
никому ненужна...

ЖИТЕЛЮ НА КОСМОСА

Ти, жителю на Космоса защо оставяш
звездите вън и спускаш щорите,
защо в толкова нищожна стая
живота си космичен пропиляваш...

Къде остана твоя дух...
А може би той тъй силно
твойта кръв зове. НАГОРЕ...


СЛЪНЧЕВИ ПЕТНА

В Слънцето е нашата надежда,
за да ни има, за да продължи
живота ни, тъй тленно кратък.

17.1.19

ЗЕМЯ И КОСМОС

Земята е подвластна на закони,
които ние само, предполагаме,
макар че в Космоса дори проходихме
и с мисълта по него лягаме...

В ОЧАКВАНЕ НА ВЕЧЕРТА

Ти все с крила в съня си сладък
летиш над будната земя,
край теб звезди избухват, падат,
но ти си винаги сред тях...

И все така в деня си кратък
вървиш. И чакаш вечерта...



16.1.19

БЕРИТБА

Дърветата на Космоса така са натежали
от плод узрял, че трябва някой да ги обере.

И кошницата ний плетем и стълбата приготвяме,
но се страхуваме, че някой може стълбата да бутне
додето златната беритба в кошницата сбираме...



ПОДИР СЛЪНЦЕТО

По слънчевите кръговрати своя ден
измерваме, но нещо все не стига,
за да си легнем, за да отпочинем
и подир слънцето все в орбита витаем,
оставяйки след себе си писма неразгадани...


ДУХА НА БУКВИТЕ

И ако /все пак/някой
под микроскоп ни гледа
и ни изучава...

15.1.19

ЗЕМЯ И КОСМОС

Земята е подвластна на закони,
които ние само предполагаме,
макар, че в Космоса дори проходихме
и с мисълта по него лягаме...

Но как ли Космоса ще опознаем, щом
над родната Земя вилней закона Бомбен...

ЗВЕЗДОХОДЕЦ

Ти все с крила в огъня си сладък
летиш над БУДНАТА земя...
Край теб звезди избухват, падат,
и ти винаги сред тях...
И все така в деня си кратък вървиш...
И чакаш вечерта...

13.1.19

ОТВЪД СТРАХА

Повдигам се на пръсти с мисълта си,
за да погледна в забраненото, което
е отвъд инстинкта ни за щастие.
И ни тревожи в нощите. И в делника.

ЕКРАНА НА НЕБЕТО

От облаците по нетрайни и красиви,
върху екрана на небето не намерих.
И аз на фона на деня си сив
така нетраен съм и ефимерен.

СМИСЪЛЪТ

Екранът на небето е отворената книга,
в която погледът ни рядко се отправя.
Ала проклятие ли някакво, или пък обида,
която носим, все към него изговаряме.

7.1.19

ПРОЗОРЕЦ

Поете, скъпи ми поете,
наивнико, богат с болки,
до късно твоите прозорци светят,
но кой ли ги усеща – кой ли?
Съседите си лягат толкоз рано...

ТИ ЖИТЕЛЮ НА КОСМОСА

НА ВРАГОВЕТЕ МИ /Не ги наказвай, Господи - те не знаят какво правят/

I
В СЛЪНЦЕТО е нашата надежда
за да ни има, за да продължи
живота ни, тъй тленно кратък...
Но, все към тъмните петна на
СЛЪНЦЕТО очите ни без свян
се вглеждат...