БОТЕВ

По повод 140 годишнината от кончината на Христо Ботев

Когато смело протестираш

в желанието да си свободен

и за другите си готов да умираш,

Знай ти си частица от Ботев...

СПОМЕН ЗА ДЕТСТВОТО

Изпод листата на дърветата,

посред тревата – куп лъчи

лудува още мойто детство.

ЗВЕЗДЕН КОН

На Космоса писмото с почерк непознат

ти дълго сричаш в нощите си живи,

но азбуката неизвестна затруднява

разчитането и очите ти заспиват...

ПРОЛЕТНА ДЪГА

Земни пътища – птичи полети

пролетно нежни цветя.

Като дъга са опънати щорите –

слънчеви струи в дъжда.

УЛИЦА

Застлаха я с чакъл, с бетон я обуздаха,

изправиха я сръчно и завоите и регулираха,

заглади и последния човешки отпечатък

на валяка бездушната лавина.

МОРЕ И БРЯГ

Една далечна песен

и вкус на морски залез,

в прогизналата есен

брегът вълните гали.

ГАРА

Върти се времето, върти се

И релсите се разминават,

И разписанията ме увличат –

семафорите все зелено дават.

НАСТРОЕНИЕ

G.Klimt, "Sara" (1896)

Може би си много уморена,

топла е ръката ти – очите тихи

и усмивката една такава притаена,

полегни на мойте длани – почини си...

ЛЮБОВ

Как всичко е толкова просто,

аз, ти и светът между нас,

очите ни крият въпроси,

ръцете – стрелки на компас.

СТРАХ

От хиляди стъпки тежи тротоара

с хиляди мисли денят е поел

посоката толкова стара по

древната мъдра окриляща цел

НЕСПОКОЙСТВИЕ

А мислите ми са като пътеки,

потеглят, спират и отново тръгват,

ту сложни, ту пък много леки

или пък се завъртат в окръжност...

ОТКРОВЕНИЕ

E. Hopper, "The Long Leg" (1935)

И тръгнах да се боря с хитреците,

които знаеха за вятъра

и за посоката, която има –

кога и как да приберат платната.

ГОЛЕМИ ХОРА

E. Hopper, "Sunlight on Brownstones" (1956)

Трябва да бъдем големи,

ГОЛЕМИ като деня,

в който новото време

за мен и за теб изгря...

ВРЪХ

Такава е съдбата ти да търсиш

в очите светлина, в ръцете сила

и днешната си работа завършил

с мисълта за нова да заспивам.

ПРИВЕЧЕР

Като приятна умора бавно над нас

се разлива вечерния здрач.

По земята капят листа.

Тихо е. Тихо по здрач.

ПАМЕТТА НА ДУШАТА

Отминали срещи. Забравени думи.

Небето само е вечно.

Китара заглъхва с откъснати струни -

Душата човешка...

БОРБАТА НА КОКИЧЕТО

Кокичето е любимо цвете, защото е синоним на пролет, а когато то се появи през лятото, то губи своето очарование и любов. Кокичето минава през трудната борба със земната покривка и именно тази смелост го прави първото цвете на пролетта.

ОТГОВОР

Alphonse Mucha, "The Poetry" (1893)

Една незнайна луда сила,

ме кара да живея.

Какво душата ми е скрила

нима е силата ми в нея...

Че още мога да мечтая,

да страдам, да живея честно.

ПОГЛЕД КЪМ ЗЕМЯТА

И какво огромно е небето,

а земята чудно малка,

а човекът еднодневка –

никому ненужна...

ЖИТЕЛЮ НА КОСМОСА

Ти, жителю на Космоса защо оставяш

звездите вън и спускаш щорите,

защо в толкова нищожна стая

живота си космичен пропиляваш...

Къде остана твоя дух...

А може би той тъй силно

твойта кръв зове. НАГОРЕ...