ОТИ ГИ РУЧАХМЕ ЖАБЕТАТА-ХАМЕЛЕОНИ?

Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г.

ТЕЗИ, КОИТО НИ ГИ ПОДНАСЯХА, НЕ СТРАДАТ ОТ СКРУПУЛИ И НИ ГОТВЯТ ОЩЕ ПОРЦИИ...

Случаят ми даде възможност през целия ноември, преди десет години (1989 г.) да бъда в София и да присъствам на спонтанната радост в душите и на буйството по улиците на „свободните“ българи и да участвам в първия митинг на 18 ноември 1989 г.

Смятам, че точно този повод най-малко може да бъде причина за самохвалство. По-скоро, чрез него може да се проследи началото, развитието и края на едно десетилетие, което „преобрази“ толкова много хора, че ако сега те честно погледнат в огледалото отпреди десет години, доста биха се зачудили на основната си промяна...

Познавам лично хора, с които /принудително/ трябваше да присъствам /заради професията си/ в колектив в продължение на целия ноември 1989 г. и чиято съдба, основно се промени в положителна за тях посока, въпреки че „промяната“ тогава по-скоро ги изнерви и не ги изпрати сред „пиянството на народа“...

Не искам да правя генерални изводи, но изглежда умението да се вреждат на софрата, не ангажира кръвно някои личности към определени идеи на партия или организация.

На подобен род активисти, вероятно е достатъчно да се покаже „кокала“, за да полетят към него, независимо от цвят и идея...

Без да скривам пристрастията си към ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ, споделям, че много недемократични превъплъщения щъкат около нас и запълват „дупки всякакви“ и като прослувутия Алеков герой /в ролята на журналист/, ако си спомняш, драги ми читателю, се въртят „като калайджии“ и калайдисват с устни изявления всеки, който носи малко поне желание за промяна. А те с движенията си излъскват прекрасно стола, към който са се стремили дълго време /цели десет години/...

Така, че не Иван Костов ни е виновен, а калайджиите с изтърканите ДУПЕТА...

В-к ЕКИП 7, 1999 г.