ВЪПРОСИ

САМОТНИКО НАИВЕН,

когато толкова години мачкаха

безлични хитреци.

Бавно осъзнаваш илюзорното си

съществуване.

А хитреците

Ще си „теглят ли куршума“

от самоосъзнаване?

/Защото към това ги призовават/.

Или пък ще получат

още ненаказани – амнистия.

Поете неразбран, пренебрегван,

който толкова години пишеш

стихове, които

твоите (така наречени) приятели

четат,

за да те мразят.

/ЖАЛКИТЕ ЧАКАЛИ/.

Чу ли истината за свойто

поетично съществуване?

Или ще чакаш послесмъртното

признание.

ЧОВЕКО ДЪРЗЪК,

когото пишеха с нонпарей

/а ти се извисяваше над всички/

измериха ли твоя ръст ония,

които построиха свойто самочувствие,

ковейки своя конституция...

Защото главната ти буква ще израстне, тъй, както

след гръмовен дъжд, дъга

като букет разцъфва. Но...

колко време има още до дъжда...

Сега небето сиво

само студ и сняг

изцежда...

А враните са...многоточия

в снега...