КАТО ГРОЗД ОТ НЕБЕСНОТО ЛОЗЕ

Като грозд от небесното лозе

са звездите, в съзвездие сбрали
всички юлски светулкови нощи
на Вселената. С божия помощ

ние крачим. И всички звезди
аз откривам във думите кратки...
В които тъй искрено с мен сподели
и свойто мълчание. Само вятърът

грабна шепа думи и ги запрати
към небето, и към звездите...
А във косите ти оттогава
грее огърлица от аметисти...