небето
ти от дим се замъгли,
а
хоризонта като куче се измъква,
изпод
въпросите ти – дъжд стрели...
А
разумът ти губи здрава почва
и
погледът ти чезне в теб самия –
а
пропастта узряла – връх висок е
като
дърво обгърнато в звезди...
И
в светлината, като в огън кратък,
избухват
купища искри. И питаш се
-
дали да продължиш нататък
или
да изгориш...Съвсем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар