над
покривите мокри дим виси,
по
радиото някой монотонно пее
и
прави есенния ден по-сив.
Пейзажът
е познат и няма нищо ново,
с
което погледът да бъде развълнуван,
лежи
върху бюрото книгата разтворена,
подобно
кораб още неотплувал.
А
мисълта ти броди в светове познати
и
уморена от пътуването спира
и
ти политаш остро към земята
И
все се търсиш. И не се намираш.
А
вън мъждее есенната скука
и
по балкона празен мокро капе.
Ти
слушаш как дъждът ритмично чука
и
бавно чезнеш зад стъклата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар