"СВОБОДАТА КАТО ИЗБОР" У НАС ДНЕС

Eugène Delacroix - La liberté guidant le peuple (1830) 

„Свободата – осъзната необходимост“, „Свободата Санчо, е велико нещо“, „Свободата брат, е нещо относително“, „СВОБОДАТА – ВЕЧНИЯТ ИДЕАЛ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО“...

СВОБОДАТА, СвОБодАтА, СВОБОДАТА...С този велик девиз на уста от този свят са си отишли толкова много хора, че каквито и аргументи да представим, не могат да бъдат оправдани тези, които вмениха на Идеалистите сакралната цел. А може би никой не им я е вменявал, а само я е използвал за лични цели – примери безброй и от всякакъв характер. Може би другото име на Свободата е ИДЕАЛИЗЪМ. И си спомням епиграма от Радой Ралин:

„Няма вече златни идеали – златото отиде за медали“.

Кой както иска, така да разбира илюстрацията на моята теза...

ПРЕХОДЪТ започна като Свободата беше манипулативно заложена като водеща идея. И след нея наивно и ентусиазирано полетяха неудовлетворени „интелектуалци“, недоказали себе си „свободолюбци“, нарушители на реда и социалистическата законност „престъпници“...

Свободата като вакуум засмука неудържимата „маса“ поборници и след това безсрамно ги изплю бедни, голи и несвободни, каквито си и бяха в началото. А манипулаторите наблюдаваха целия този цирк и когато добре режисирано си свършиха дяволската работа, използвайки „силата и мощта на масите“, прибраха парите им като плата за усилията си да организират гигантската ЛЪЖА /наречена глад за СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ/и така фактически още тогава (80-те години на XX в.) наредиха последният останал на територията да загаси лампата...

КЪДЕ Е СВОБОДАТА БРАТ? Свободата да си беден и болен, да си безработен, да говориш /голямо постижение на Демокрацията/ и никой да не те чува, да те убиват /изнасилват, измъчват, унижават/ и да няма кой да те защити.

Това се нарича СВобоДА?

„Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин“...

Но заместители на Свободата дал БОГ – НАТО, Европейски съюз, Международните /не знам какви си/ институции. Ерзаците /заместителите/ са винаги КОПИЯ и ИМИТАЦИИ на Оригинала.

Свободата не се подарява тя се извоюва... притежава и не се дава... Тя е като ВЛАСТТА, НО С ОБРАТЕН ЗНАК. Кукловодите на прехода и външни и вътрешни ни казваха, че ни дават Свобода, а ни отнеха Собствеността...Без собственост не може да има Свобода...Казваха ни, че ни дават свобода на сдруженията, а с ресурсите на Социалистическата държава, като партийни номенклатури свободно ръководят създаването на партии, манипулират избори...Обещаваха ни свобода на словото, но свободно слово, така както го виждаха олигарсите, собственици на МЕДИЙТЕ национални и местни...Тоест превърнаха ни в СВОБОДНИ РОБИ...Тоест за да живееш трябва да се подчиняваш, сам трябва да си търсиш работа, сам трябва да се цензурираш, сам трябва да се откажеш от СВОБОДАТА...

За Свободата толкова, а къде е ИЗБОРЪТ!? Може би в предварително направените и добре разчетени списъци, в които, разбира се, „свободолюбците“ са включени, но на края /да привличат наивните избиратели, но да не бъдат избрани/. Апропо един съвременен демагок предложи /за да изкуши електората да гласува/ смесена избирателна система – мажоритарна и пропорционална и с това още повече унижи „Публиката“. Та нали, ако искат /и така става/партийците пак могат „мажоритарно“ да си изберат отново по – пропорционален начин „своя“ човек...Къде са преките допитвания до „масата народ“, референдумите, правото да отзоваваш народния представител, правото да критикуваш ръководството на партията, правото на СВОБОДА. Партийте са тоталитарни структури и в Тоталитарната и в Демократичната  Държава. Къде са тези ПРАВА И ИЗБОР...?

Ако преди Десети ноември българите бяха Несвободни, сега са бедни, болни и отчаяни. Така е, брат – Свободата е нещо относително – за едни я има, за други я няма... И никога няма да я има...

Няма Свобода, няма Избор, но за сметка на това има нелечима болка /което не е толкова зле/. Болката доказва, че си жив според думите на лекарите. И защото все още сме живи /слава Богу/ вечният Идеал – СВОБОДАТА ще ни тревожи, докато умрем.

Кой ни открадна СВОБОДАТА. Този въпрос ме /и ни/ вълнува и трябва всичко възможно да направим, за да бъдат наказани крадците. Защото кражбата е престъпление и се наказва с отнемане на СВОБОДАТА и връщане на тези, от които е отнета.

В-к Гледища, 16.07.2003 г.