Събитията от 10 януари 1997 г. |
СЕГАШНИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ СКОРО ЩЕ
БЪДАТ ОПОЗИЦИЯ И ТОГАВА ЩЕ ИСКАТ ДА СИ ВРЪЩАТ ТЪПКАНО НА ВСИЧКИТЕ СИ ВРАГОВЕ.
ТЕ ЗНАЯТ КАК...
Неосъществената
революция от периода 14.11.1989 – 10.01.1997 г. най-накрая започна. Пробуди се
след ГЛАДА гражданската съвест, пробуди се инстинктът за самосъхранение. И
както винаги се случва – агресия за насищане /на инстинкта/...
Какво
правеше „гражданинът“ през това време. Спеше. Нищо друго. Спеше и сънуваше
комунизъм. И когато се събуди и разбра, че комунизмът няма да дойде, и че идва
неговият представител НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛАДЪТ, „гражданинът“ скочи и реши да
осъществи на дело своя сън. Но не би. През това време, тези дето му обещаваха
комунизъм, не спяха, а на дело осъществяваха неговите сънища /но, разбира се,
за себе си/.
И,
когато гражданинът разбра, че е излъган, реши да действа, и как, по
най-глупавия начин – със сила. Но властимащите отдавна бяха разработили
СЦЕНАРИЯ, в който пак той да е виновен, кой той – ами този, дето го слушаше
мирно и тихо и го избра за управляващ. А сценарият беше много жесток, вкара го
в капана, обвини го, че той е виновен за всичките золуми по разбиването на
парламента и за всички осъществени и неосъществени грехове. И ще тръгнат сега
едни дела, както при палежа на Партийния дом и ще се завихрят. И ще се отвлече
вниманието на роба от реалния живот. Но...този път господарят удари на камък.
ПРОБУДЕНИЯТ
НЕ МОЖЕ ДА СЪНУВА ДВА ПЪТИ ЕДИН И СЪЩИ СЪН И СЕ ХВАНА ЕЛЕКТОРАЛНАТА ЕДИНИЦА ЗА
УЛИЦАТА, И...
Протежето
на Жан Виденов, онова, дето и свястна тоалетна в младостта си не е видяло – за Георги
Първанов става дума, започна да го увърта по килифарски. Искаме това, ама
трябва онова.
А
на ЕЛЕКТОРАТА хич не му е до увъртане – защото в корема му лисици се гонят и плъхове
го хапят...
Завъртя
се по древната българска земя пак колелото на историята и започна да оставя
следи и то доста дълбоки – да се помнят. Бяга като от огън от отговорност
социалистическата партия и нейните лидери, но няма къде да се крият – от едната
страна синдикатите, от друга – опозицията, от трета – студентите, от четвърта,
най-страшната ламя – ГЛАДЪТ – криви се като ударена смъртоносно змия, съска и
хапе, но юнаците вкупом се смеят и я налагат с тоягите – ще и счупят главата. И
няма кой да я спаси. Няма го ГОЛЕМИЯТ БРАТ...
А
отвън съседите напират да гледат какво става и питат и разпитват. Едни викат –
вие този мурафет от нас го научихте, другите пък им се карат, че чак сега са се
сетили да бият змията по главата, трети търчат да помагат, че и нови по-жилави
тояги предлагат. Никой змията не защитава...
И
никой не се сеща, че змията си има рода и змийчета, че те все някога ще си
отмъстят, като ги изпохапят по голите табани. Но, затова сега побойниците не
мислят – те грухат ли грухат змията по главата. И хич не се и сещат за друго.
И
когато притчата върви ред до редом с правия текст, нищо не остава на автора
освен да си каже и основната идея: Уважаеми съграждани и българи, бившите
комунисти, настоящи социалисти, не са се толкова уплашили от вашите протести,
защото в скоро време ще бъдат в ОПОЗИЦИЯ. И като такава ще си го върнат тъпкано
на тези дето сега плюят по тях. Те знаят много добре по какъв начин...
Защо
мислите досега в нашата страна не вървят работите – ами много просто – защото комунистите
/социалисти/ през цялото време пречеха на всичко, което се наричаше промяна и
използваха властта си, за да трупат незаконно пари. Огледайте се и вижте – кои са
богаташите край вас – нима те не бяха на влиятелни постове и преди десети
ноември 1989 г.?
И
затова внимавайте – те пак ще пречат...
И
пак незаконно ще трупат пари...
В-к ЕКИП 7, 1997 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар