СЕГА СОПИТЕ ИГРАЯТ ПО ГЛАВАТА НА ЗМИЯТА, НО ТЯ СИ ИМА ЗМИЙЧЕТА ДЕТО ЩЕ МЪСТЯТ

Събитията от 10 януари 1997 г.
СЕГАШНИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ СКОРО ЩЕ БЪДАТ ОПОЗИЦИЯ И ТОГАВА ЩЕ ИСКАТ ДА СИ ВРЪЩАТ ТЪПКАНО НА ВСИЧКИТЕ СИ ВРАГОВЕ. ТЕ ЗНАЯТ КАК...

Неосъществената революция от периода 14.11.1989 – 10.01.1997 г. най-накрая започна. Пробуди се след ГЛАДА гражданската съвест, пробуди се инстинктът за самосъхранение. И както винаги се случва – агресия за насищане /на инстинкта/...

Какво правеше „гражданинът“ през това време. Спеше. Нищо друго. Спеше и сънуваше комунизъм. И когато се събуди и разбра, че комунизмът няма да дойде, и че идва неговият представител НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛАДЪТ, „гражданинът“ скочи и реши да осъществи на дело своя сън. Но не би. През това време, тези дето му обещаваха комунизъм, не спяха, а на дело осъществяваха неговите сънища /но, разбира се, за себе си/.

И, когато гражданинът разбра, че е излъган, реши да действа, и как, по най-глупавия начин – със сила. Но властимащите отдавна бяха разработили СЦЕНАРИЯ, в който пак той да е виновен, кой той – ами този, дето го слушаше мирно и тихо и го избра за управляващ. А сценарият беше много жесток, вкара го в капана, обвини го, че той е виновен за всичките золуми по разбиването на парламента и за всички осъществени и неосъществени грехове. И ще тръгнат сега едни дела, както при палежа на Партийния дом и ще се завихрят. И ще се отвлече вниманието на роба от реалния живот. Но...този път господарят удари на камък.

ПРОБУДЕНИЯТ НЕ МОЖЕ ДА СЪНУВА ДВА ПЪТИ ЕДИН И СЪЩИ СЪН И СЕ ХВАНА ЕЛЕКТОРАЛНАТА ЕДИНИЦА ЗА УЛИЦАТА, И...

Протежето на Жан Виденов, онова, дето и свястна тоалетна в младостта си не е видяло – за Георги Първанов става дума, започна да го увърта по килифарски. Искаме това, ама трябва онова.

А на ЕЛЕКТОРАТА хич не му е до увъртане – защото в корема му лисици се гонят и плъхове го хапят...

Завъртя се по древната българска земя пак колелото на историята и започна да оставя следи и то доста дълбоки – да се помнят. Бяга като от огън от отговорност социалистическата партия и нейните лидери, но няма къде да се крият – от едната страна синдикатите, от друга – опозицията, от трета – студентите, от четвърта, най-страшната ламя – ГЛАДЪТ – криви се като ударена смъртоносно змия, съска и хапе, но юнаците вкупом се смеят и я налагат с тоягите – ще и счупят главата. И няма кой да я спаси. Няма го ГОЛЕМИЯТ БРАТ...

А отвън съседите напират да гледат какво става и питат и разпитват. Едни викат – вие този мурафет от нас го научихте, другите пък им се карат, че чак сега са се сетили да бият змията по главата, трети търчат да помагат, че и нови по-жилави тояги предлагат. Никой змията не защитава...

И никой не се сеща, че змията си има рода и змийчета, че те все някога ще си отмъстят, като ги изпохапят по голите табани. Но, затова сега побойниците не мислят – те грухат ли грухат змията по главата. И хич не се и сещат за друго.

И когато притчата върви ред до редом с правия текст, нищо не остава на автора освен да си каже и основната идея: Уважаеми съграждани и българи, бившите комунисти, настоящи социалисти, не са се толкова уплашили от вашите протести, защото в скоро време ще бъдат в ОПОЗИЦИЯ. И като такава ще си го върнат тъпкано на тези дето сега плюят по тях. Те знаят много добре по какъв начин...

Защо мислите досега в нашата страна не вървят работите – ами много просто – защото комунистите /социалисти/ през цялото време пречеха на всичко, което се наричаше промяна и използваха властта си, за да трупат незаконно пари. Огледайте се и вижте – кои са богаташите край вас – нима те не бяха на влиятелни постове и преди десети ноември 1989 г.?
И затова внимавайте – те пак ще пречат...

И пак незаконно ще трупат пари...


В-к ЕКИП 7, 1997 г.



Няма коментари:

Публикуване на коментар