увличат
погледа ни и пленени
от
тяхното величие...мечтаем
да
ги достигнем. И да се прославим...
А
хълмовете, по които с вяра,
нозете
ни от страст изгарят
събрали
сили за височините,
забравяме,
щом „стигнем до звездите“...
Да.
Хълмовете.
Хълмовете.
Клетите,
подобно
стъпала за нас са те.
И
участта им тъжна схващаме едва
щом
чуем над главите си размаха на крила...
Няма коментари:
Публикуване на коментар