С теб в безводната, солена равнина
ни
събра куража да копаем кладенец.
пукаше
от жажда земната кора,
падаха
безмълвно птички алени...
В
нас отправили очите си – врати
хората
очакваха водата хищно,
аз
копаех упорито, а пък ти
им
говореше за бъдещия извор...
Рипна
под ръцете ми желаната вода,
жадни птиците
глави склониха,
сред
безводната, солена равнина
те
единствени от кладенеца пиха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар