прерязва
вените на старото дърво...
Какъв
е малък той край тоя ствол,
чиято
смърт така го радва...
Дърварят
с право върху ствола сяда,
цигара
пали, бавно пуши
и
дълго кръговете на дървото срича...
А
край очите му, накуп събрани,
бръчките
се смеят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар