Денят
като петел тресе крилата си,
за
малко да ги счупи
върху
стобора на минутите.
Накацали,
задрямалите
часове се будят
и
хукват по дърветата и стелят розови
и
бели цветове като памук.
А
крехката дотук и нежна тишина припуква
от
пъпките на цветовете,
които
бързат да прогледнат – през процепа
на
призрачните чашки.
Изгрев
е...
Няма коментари:
Публикуване на коментар