КЛАСНИЯТ (ДЖУРОВ) И АЗ

Основната сграда на ПГПЧЕ "Екзарх Йосиф", гр. Разград 
Класният Джуров върви по коридора, поклаща се тромаво и внушава респект. Сравнението с мечка тук е неуместно, защото походката му е съвсем нормална за един болен и възрастен човек. Но ние – учениците му от IX, X и XI б клас на ГИМНАЗИЯТА не знаем това. Зная го само аз, сега, защото са изминали тридесетина години оттогава... И аз вървя по същия коридор и пак с дневник под ръка. Макар и доста по-млад от Класния, усещам, че и към мен критичните и подигравателни погледи на учениците ми не са спестени...

Класният влиза в час. Класът става и мирно и чинно посреща преподавателя по физика. Без шум, без суета. Дъската е изчистена до блясък и Класният тежко и уморено сяда... На същия стол сядам сега и аз. О, боже дъската е Космос, а аз съм някакво НЛО, което незнайно защо е кацнало точно тук.

Класният записва отсъстващите и съвсем жаргонно запитва за липсващите съученички, дали не са се омъжили, защото ги видял завчера да стоят на Панчоолу моста и да разговарят с момчета от Механотехникума... Отсъстващите за моя час дори не записвам, защото в общия шум, дори и номерата им не мога да чуя...

Класният изкарва на дъската пет-шест ученици, задава им въпроси, като предварително дъската е разделена на пет равни части. През това време, докато съучениците ни се потят над задачите Класният си похърква кротко върху бюрото и никой дори и не се сеща да направи от това драма, трагедия или комедия... Аз изпитвам често от място и трябва доста да изостря слуха си, за да чуя прочетените от учебника или от тетрадките отговори, за да напиша заветната висока оценка...

Класният се пробужда по някое време, поглежда към дъската, виква „сядайте“ и записва оценките – между тях отличните оценки са кът...

Часовете на Класния ръководител преминаваха като в първа глава на „Под игото“, когато Марко говори с челядта си...

Моите часове на класа преминават като на профсъюзно събрание...

Та така за Класния, един от многото достойни учители преподавали в Разградската гимназия (тогава "Н.Й.Вапцаров", а от 1991 г. ГПЧЕ "Екзарх Йосиф") от откриването и през учебната 1895/96 г... вече повече от сто години. Той бе строг, но както се казва справедлив и до последния си час в класната стая. Вървейки по-неговите стъпки все повече го разбирам и уважавам...

Мисля, че само трима, четирима от бившия XI б клас випуск 1968 г. не завършиха висше образование (от 30 ученици).

Дай Боже всекиму това...


Празничен брой на ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“- Разград

22 май 1998 г.




Няма коментари:

Публикуване на коментар