стоиш
на гарата, а влакът не пристига.
Билетът
купен с последната пара
в
ръката ти гореща някога – изстива.
А
бяха радости за твоята душа,
мечтите
някогашни за пътуване щастливо.
Сега
стоиш. Перонът опустя,
а
влакът дългочакания не пристига.
Какво
остава. По обратен път,
в
началото наивно да се върнеш мигом.
А
там те чака, както винаги домът,
добрият
дом – в мечтание притихнал.
Да
имаше крила, не щеше да е зле
и
влакът нямаше да те възпре. Тогава
ти
хвърляш върху релсите горещия билет
и
сякаш, че сърцето си на релсите
оставяш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар