На
масата си имаш хляб. Децата ти
са
радостта на твоя дом.
Светът
се буди рано в твоите клепачи
и
влизаш в деня си с добро.
Но
нещо те измъчва в късите ти нощи,
а
меко е леглото. И децата - здрави.
И
ти заспиваш с мисълта, че нещо още
в
отминалия ден не си направил...
И
все с тая мисъл ставаш рано
и
пътят ти напрегнато се движи.
По-тежко
става твойто рамо,
а
нещото, което търсиш – все по-близо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар