СКАЛА

Да те разбия и да продължа
отвъд. Където може би ме чака
отново пак скала. Но, аз дължа
на теб куража си и в мрака
на твоята неподатлива плът
дано искрица огън да проблесне
от сблъсъка ни – твърд о твърд.

Напразно може би очаквам този миг,
че много преди мен кръвта си тук
оставили са твърдите глави,
а ти стоиш. И нито звук,
ни стон не чувам. А боли
единствено в мен. Но ти не бързай...

От болката си в теб дръвче ще посадя,
ще го поливам с надежда дръзка,
чрез него ще премина аз оттатък,
където ме очаква пак скала. И пак дръвче
ще посадя.

Но в клоните му вече ще запеят птици...


Няма коментари:

Публикуване на коментар