В
продънения джоб на делника си бъркам,
а
там стоглавата ламя ме глътва. И политам
към
вечното си бъдеще – на обещания изтъркани
и
на безличия, с които пълнят вестниците сутрин...
С
какво ли суетата на деня ще ме зарадва,
щом
Хищниците бързат кръвопиещо да огладнеят
и
жертвите им храбро чакат тайнствено наградата –
да
бъдат първи в ритуала с име жертвоприношение.
Дори
и виковете са спестени при спектакъла,
актьорите
си знаят ролите и ги изпълняват –
завидно
се превъплъщават в себе си и без протакане
оглозгват
жертвите. Без звук...
До
следващото хранене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар