КАК ДА СМЕ "ЗАЕДНО ЗА БЪЛГАРИЯ", СЛЕД КАТО ВИНАГИ СА НИ РАЗДЕЛЯЛИ?

На 7 юни 1990 година в България се проведе най-големият митинг на СДС. 

НЯМА ПО-ВЯРНА МИСЪЛ ОТ ТАЗИ, ЧЕ РОДЕНИЯТ В РОБСТВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЧУВСТВА СВОБОДЕН

Цял живот съм бил ничий. И когато печатах из вестниците „нашите“ ме четяха, но не ме разбираха, а другите смятаха, че съм некадърник /което мислят и сега/.

Преди Десети Ноември комунистите и техните партийни секретари ме държаха две години без работа /въпреки, че бяха вече родени трите ми деца/ и когато извън града ме хвалеха за литературните ми постижения, те предпочитаха да мълчат /каквото правят и сега/.

И ако споменавам всичко това, не е за да трупам някакви дивиденти за дисидентско минало /защото никога не съм се стремял към някаква кариера/, пък и времето за хвалене отдавна мина, а за да споделя мнение за разделението, което комунистите наложиха и заради което страдаме всички.

БЪЛГАРИЯ е разделена на наши и ваши.

И колко нелепо звучи мъдрата мисъл пред Народното събрание – всъщност това не беше ли мисълта на Кубрат?!

„Заедно за България“ – по-голяма пошлост от тази не може да бъде съчинена. Защо?

Защото тези, които противопоставиха:

Първо: селото на града,

Второ: работници на интелигенция,

Трето: турци срещу българи,

Четвърто: физически на умствен труд,

Пето: богати срещу бедни,

Шесто: вярващи срещу атеисти,

Седмо: млади срещу стари,

Осмо: комунисти срещу безпартийни,

Девето: различни срещу еднакви,

Десето: българи срещу българи,

Нямат право да говорят за национално съгласие.

Единственото, което могат да направят, е да си свият опашките и тихо и кротко да преминат незабелязано в сянка.

Такива, дори историята не ги споменава.

Каква е тази наглост и безочие, след като страната е изпаднала в ужас, който не познават и живите столетници да се издигат лозунги за единство – това е безумие.

Но безумни са не тези, който издигат лозунгите, а тези, които ги подкрепят...

Всеки, който вдига глас в защита на БСП, сега ще носи жестока отговорност пред историята и него ще питат потомците за риска, който е поел.

България ще бъде разделена на две дотогава, докато:

Първо: има два милиона и половина пенсионери, сляпо вярващи на БСП /иначе се обезмисля животът им/;

Второ: докато обединените демократични сили не вдъхнат онази идея в своите привърженици, която да бъде равностойна на комунистическата /като религия/.

„Нашите“ и „вашите“ ще са на нож и на президентските избори и на парламентарните избори; и тази, и другата година, докато и „последният, роден в робство, потъне в земята“ – така е било поне при евреите, когато са вървели от Египет към Обетованата земя.

Пътуването е продължило четиридесет години...