Две
вечни дати – раждане и смърт,
а
посред тях – животът ти единствен.
Последен
ли си бил или пък пръв,
записано
е само със една чертичка...
И
блъскаш се сред тези две стени
и няма изход – трябва да живееш.
А
страх кръвта ти силно ледени,
че
трябва със земята да се слееш...
Чертичката
– летеж или пък ров
и вечния въпрос на Хамлет Датски.
Съдбовно
времето подобно зов
засипва
те със своите загадки...
И
ти вървиш. И в този лабиринт
те
води нишката на Ариадна.
Чудовището
зло ще победиш.
Но
кой на твоя подвиг ще се радва...
Чертичката
– единствено твой миг
като
прозрение – като въздишка.
Дали
ще бъдеш стон или пък вик
в този свят – едно безкрайно нищо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар